Синтаксис на българския език


Категория на документа: Български език


Синтаксисът е преди всичко наука за изречението. Разглежда законите, по които думите се свързват в словосъчетания и в изречения, синтактичната служба на думите в изречението, структурните връзки в изречението, класификацията или типологията на изреченията, условията, при които изреченията добиват строен и осмислен характер, правилната им употреба, интонацията, словореда и пр.
Изречение е основна, граматически оформена единица на свързана реч, която се отличава със смислово и интонационно единство.
Предикативност – изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност – отразява други особености на отношението между субект и обект, между говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация – третият главен признак на изречението, с помощта на който то се оформя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния поток.

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ

Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се разчлени на следните словосъчетания : бликат ели, слънчеви лъчи, през елите бликат. Словосъчетанието изразява понятие или отношение между понятия, например: бликат лъчи – предикативно /сказуемно/ отношение и т.н. Подлог и съществително име не могат да образуват сами словосъчетание, защото подлогът не е пълнозначна, самостойна дума и свързан със съществителното, не изразява отношение между две понятия, например: през елите.
Разликата между изречение и словосъчетание се състои в това, че изречението е основна, граматически и интонационно завършена единица на речта, а словосъчетанието е част от изречението, негов строителен материал. Отношението между изречение и словосъчетание е отношение между цялото и неговата част. Изречението съответства на една завършена единица на мисленето, на завършено съобщение и поради тове се отличава със завършеност на интонацията. Словосъчетанието не изразява завършена мисъл и поради това се отличава с незавършеност на интонацията. В известни случаи, при определени условия на речта или на ситуацията, като придобие завършеност на интонацията, словосъчетанието може да стане изречение. Това се наблюдава при безглаголните изречения.

ВИДОВЕ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

Словосъчетанията по начало се делят на свободни и устойчиви /фразеологични/. Свободните словосъчетания са предмет на синтаксиса, защото думите в тях са в определено синтактично отношение и са самостоятелни и лексически, и семантически пълнозначни единици. Свободните словосъчетания се образуват свободно в потока на речта, затова имат много вариации.
Устойчивите словосъчетания са предмет на лексикологията, а не на синтаксиса, защото те се използват в изречението като готов материал, като завършена и устойчива фразеологична единица, равнозначна на една дума и най-често с преносно значение. В устойчивите словосъчетания думите изгубват или замъгляват не само конкретните си лексикални значения, но и синтактичните си отношения, затова тези словосъчетания трябва да се гледа като на неразчленени фразеологични или синтактични цялости, например: през куп за грош /= небрежност/.
Идиоматическите словосъчетания не подлежат на синтактичен анализ. В някои устойчиви словосъчетания с преносно значение, равнозначни по смисъл на една дума, синтактичните отношения между частите им са твърде ясно изразени, например: вдигам шум /шумя/. Тези отношения имат твърде формален и отвлечен характер, поради което фразеологическите словосъчетания обикновено се разглеждат като конкретни цялости. Ако границата между преносното и конкретното значение не е много ясна, фразеологическото словосъчетание подлежи на синтактичен анализ.
Свободните словосъчетания на свой ред биват съчинителни и подчинителни, т.е могат да изразяват съчинителни или подчинителни отношения.
Съчинителни са ония словосъчетания, които са образувани от еднородни или равноправни части, т.е думите в тях са независими помежду си и имат еднаква синтактична служба в изречението. Съчинителната им връзка се изразява чрез съчинителни съюзи /и, или/ с помощта на интонацията.
Частите на съчинителното словосъчетание образуват групата на подлога и са независими в синтактично отношение помежду си. Съчинителните словосъчетания могат да се образуват от две или повече думи, т.е свободно да се разширяват. Затова не са затворени, а отворени словосъчетания, към частите на които могат да се прибавят още еднородни в синтактично отношение части.
Например: Жените и децата нададоха сърцераздирателен писък.
Подчинителни са ония словосъчетания, една от съставките на които е главна, основна, а другата е подчинена, т.е нейно определение, допълнение или пояснение, например: благородно съревнование.
По състав както съчинителните, така и подчинителните словосъчетания биват прости и сложни. Простите словсъчетания се състоят от две съставки, а сложните от три или повече съставки.
Сложните словосъчетания се образуват обикновено, като към простото словосъчетание се прибави едно определение или пояснение.

Видове подчинителни словосъчетания

От структурно-граматическо гледище подчинителните словосъчетания биват два вида: предикативни и непредикативни. Предикативното словосъчетание е изградено върху подчинително отношение, при което подлогът е главна и независима част, а сказуемото спрямо него е в зависимо положение.

Видове непредикативни словосъчетания

Непредикативните словосъчетания изразяват други синтактични отношения в изречението: атрибутивни /определителни/, обектни, адвербални /обстоятелствени/ и др. Класификацията им обаче се основава върху характера на главната им част, затова те биват глаголни, именни и наречни.

1. Глаголните словосъчетания са едни от най-разпространените в езиковата практика. Те се образуват най-често от съчетанието на глаголи със съществителни имена, по-рядко от съчетанието на глаголи с глаголи и изразяват главно обектни и обстоятелствени отношения. Тези словосъчетания биват предложни и безпредложни.
- Безпредложни глаголни словосъчетания – по синтактичнафункция биват обектни и адвербални /обстоятелствени/.
-
Обектни са ония словосъчетания, една от съставките на които служи като обект /допълнение/ на главната част. Те изразяват обектни отношения, например: гонят конете и др.
Адвербалните словосъчетания изразяват обстоятелствени отношения, например: нощес пристигнаха и др.
Обектните словосъчетания се образуват с помощта на съществителни имена и местоимения. Те съдържат пряко допълнение. Някои безпредложни глаголни словосъчетания съдържат обект в дателен падеж, изразен със съществително име или местоимение.

- Предложни глаголни словосъчетания. Много глаголни словосъчетания съдържат глагол, предлог и съществително име и изразяват обектни или обстоятелствени отношения. Предложните глаголни словосъчетания, които разкриват обектно отношение, са многобройни. Те съдържат разнообразни отсенки и семантични особености в зависимост от характера на глагола и от семантиката и функцията на предлога.

2. Именни словосъчетания се обрзуват от граматическо свързване на съществителното като главна част с прилагателното, местоимението, числителното, причастието с друго съществително или наречие. Най-често те изразяват определителни отношения.

- Словосъчетания от съществително и прилагателно – тези словосъчетания означават предмет, свързан атрибутивно със своя признак. Те са атрибутивни /определителни/ словосъчетания: гъста мъгла, исторически победи, работливи стопани и т.н.
- Словосъчетания от съществително и местоимение
- Словосъчетание от съществително и причастие. Причастието в служба на определение при съществителното образува заедно с него именно словосъчетание: растяща мощ, планиращи органи, загоряло лице и т.н
- Словосъчетания от съществително име и числително
- Именни словосъчетания с неизменияема част на речта. Някои определителни словосъчетания съдържат в състава си неизменияема част на речта, обикновено наречие.
- Именни словосъчетания с определение или сказуемно определение. Някои прилагателни като сказуемно определение или определение изискват пояснение, с което образуват словосъчетание, например: алчен за злато, добър по сърце и т.н
- Именни словосъчетания с обособено определение. Някои обособени определения разширяват своя състав и образуват словосъчетание



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Синтаксис на българския език 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.